Други имена: японска акация, японска софора

Описание:
Японската акация произхожда от Китай и Япония. Тя е вид по-взискателен вид към климатичните условия, т.е. предпочита по-топъл климат, но успешно се развива в някои райони на България. Изключително медоносен вид.
Цветовете на японската акация са светложълти, събрани в метличести съцветия. Расте бързо. Обича светлината. Непретенциозна е към почви.

Употребяема част:
Цветовете, неразтворени цветни пъпки, брани по време на цъфтежа – май-юни. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с бял или слабо жълтеникав цвят, със слаб характерен мирис и сладникав вкус.

Химичен състав:
Японската акация е богата на етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид-багрило, а във вътрешната кора (през август) още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.

Приложение:
Народната медицина препоръчва билката при
• стомашно-чревни проблеми - оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.
Заедно с предписани медикаменти тя може да се ползва като допълнителен елемент в терапията на
• гастрит,
• язва на стомаха и дванадесетопръстника.
С нея се третират още
• болки в гърлото и главата,
• повишено кръвно налягане,
• нередовна менструация,
• ревматизъм.
В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно и трябва да се провежда под лекарско наблюдение. Изключение може да се направи само за меда, получен от цветовете на акацията. Акациевият мед укрепва организма и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Начин на употреба:
1 супена лъжица от билката кисне 10 минути в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 мл преди ядене.