Други имена: цикория, бърдовка, дъвка, синя млечка

Описание:
Синята жлъчка е многогодишно тревисто растение, високо 30-120 см, с ръбесто, разклонено, покрито с власинки стъбло.
Приземните листа също са покрити с власинки, пересто нарязани и разположени във вид на розетка, а стъблените са продълговати, ланцевидни и назъбени.
Цветовете са небесносини, събрани в кошничка с диаметър 3-4 см. Разположени са на върха на стъблото.
Плодът е яйцевиден. Коренът е вретеновиден и месест.
Всички части на растението съдържат млечен сок.

Разпространение:
Синята жлъчка се среща из ливади, край пътища и по сухите тревисти места навсякъде из страната.

Употребяеми части:
Използват се корените и стръковете от синя жлъчка.

Действие:
Синята жлъчка повишава апетита и улеснява храносмилането. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Действа жлъчегонно.

Приложение:
• за стимулиране на храносмилането,
• като жлъчегонно средство при жълтеница, при жлъчнокаменна болест, лошо храносмилане,
• атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
В българската народна медицина билката се употребява при
• кашлица,
• треска,
• захарен диабет,
• бодежи в гърдите,
• епилепсия,
• трудно уриниране и уриниране на кръв,
• болезнена менструация,
• хемороиди, подагра,
• виене на свят,
• пясък в бъбреците и
• пикочния мехур,
• стомашни болки,
• гастрит,
• язва,
• нарушено храносмилане,
• неврастения и хистерия.

Външно приложение: синята жлъчка (цикорията) се употребява за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Настойка от цвета в зехтин (1:10) се използва за мазане при рани, изгаряния, за компреси при младежки пъпки.

Начин на употреба:
За Вътрешно приложение: 1 с.л. от корените се слага в 500 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.