Други имена: гергевка, обикновено еньовче, свитата, торица

Описание:
Лепката е едногодишно тревисто растение с грапава, лежащо или катерливо крилато, четириръбесто стъбло, дълго до 1,5 м.
Листата са разположени по 6-9 в прешлени тясно епиличноланцетни, по края с шипчета.
Цветовете са дребни, бели, събрани в полусенници, с 4-листно, сраснало в
основата венче, и 4 тичинки, без чашка.
Плодът е сух и бодлив, почти сферичен, разпадлив.

Разпространение:
Лерката се среща из храсталаците, край пътищата и оградите, в градините и посевите, из цялата страна.

Употребяема част:
Ползва се надземната част, брана през време на цъфтежа - май-юни. Суши се на сянка. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис, с горчив вкус.

Химичен състав:
Съдържа гликозида асперулозид, галопа и лимонена киселина, сапонини, танини, червено багрило, витамин С и др.

Приложение:
• Лепката притежава противомикробно и пикочогонно действие.
• Употребява се при пясък и камъни в бъбреците и мехура.
• Препоръчва се още при чернодробни страдания, вода в коремната област, ревматизъм, гуша, скорбут, диария, плеврит, епилепсия, циреи, стомашни и чревни болки.
• Пресният сок от растението се прилага срещу епилепсия и кожни проблеми.
• Външно: смесен със свинска мас (1:10) пресният сок се препоръчва за мазане при скрофули, лишеи, кожен рак, циреи, кожни изриви.
• Стритата изсушена билка се използува за посипване при рани и циреи.

Начин на употреба:
2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.