Други имена: ароматна лазаркиня, миризлива лазаркиня, същинска лазаркиня

Описание:
Лазаркинята е тревисто многогодишно растение с изправено, гладко, разклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са елипсовидно ланцентни. Цветовете са дребни, бели, събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сух, покрит с твърди кукести четинки. Цъфти през април-май.

Разпространение:
Среща се в сенчестите гори в предпланинските и планинските райони на страната.

Употребяема част:
За лечебна цел се използват надземната част.

Действие:
Лазаркинята действа омекчително (при кашлица), пикочогонно, потогонно, болкоуспокояващо. Лечебният ефект се дължи на съдържащите се в растението етерично масло и асперулозид.

Приложение:
• спазмолитично и успокояващо средство при колики и болки от различен произход, болезнена менструация,
• при безсъние у деца и стари хора, при чревни колики, гадене, световъртеж,
• при жлъчни колики и болезнена менструация,
• външно: при конюнктивити, кожни обриви и рани.
В българската народна медицина се използва при
• болести на черния дроб,
• жлъчката,
• далака,
• главоболие,
• кашлица,
• бронхиален задух,
• воднянка,
• припадъци,
• меланхолия,
• хистерия.

Външно приложение: Употребява се за компреси при циреи, рани, кожни обриви, конюнктивит.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се заливат с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Прясното растение има по-силно действие от изсушената билка.

Начин на употреба:
2 супени лъжици нарязани стръкове се заливат с 400 мл вряла вода и киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.