Други имена: снежник

Описание:
Калината представлява разклонен храст или дърво, високо между 1,5 и 4 м. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав оттенък.
Цветовете са бели, събрани в съцветия на върха.
Цъфти през май-юни.

Разпространение:
Калината расте из храсталаците и горите, край потоците в предпланинския и планински пояс на страната.

Употребяема част:
Използва се кората на стъблата и клоните, събрани през ранна пролет.
Да не се смесва с черната калина, чиито листа са цели, набръчкани.

Действие:
Кората има съдосвиващо и кръвосъсирващо действие; понижава кръвното налягане. Плодът засилва сърдечната дейност, има и пикочогонно действие. Действието на корите се дължи на дъбилните вещества, галотанините, кверцитина, катехините.

Приложение:
• при различни кръвотечения,
• при маточни кръвоизливи,
• болезнена менструация,
• авитаминоза,
• действа успокояващо - понижава артериалното налягане,
• при белодробни заболявания с кашлица,
• при болки и спазми на стомаха и червата,
• при сърдечни и бъбречни заболявания като противооточно средство
• в комбинация с листа от мента и змийско мляко се препоръчва при възпаление на жлъчката и жлъчните пътища,
• В българската народна медицина корите на калината се употребяват като противотемпературно средство, при кръвоизливи от носа, хемороиди, диария, стомашно-чревни възпаления, при болести на черния дроб и жлъчката, простудни заболявания.
• Плодът се употребява като потогонно и слабително средство, при стомашна язва. Плодовете, сварени с мед, се дават при простуда, кашлица, задух.
• Цветът улеснява храносмилането.
• Листата се употребяват при вирусни заболявания и маточни кръвоизливи.
• Външно приложение: Кората се използва за промивки при рани, за налагане при изгорено, за гаргара при гърлобол.

Начин на употреба:
За вътрешно приложение - 1 чаена лъжичка от билката кисне 10 минути в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3-4 пъти дневно по 100-120 мл преди ядене.