Други имена: трескавиче, горчило, жлъчка, китка, червено которонче, червена жлъчка, червено калъчово, посечниче

Описание:
Червеният кантарион е тревисто 2-годишно растение с изправено, разклонено в горната си част стъбло. Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.

Разпространение:
Расте по сухи и тревисти места, ливади и горски поляни в цялата страна.

Употребяема част:
За лечебна цел се използват цъфтящите стръкове, отрязани на около 15-20 см от върха.

Действие:
Червеният кантарион има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Приписва и се и газогонно действие. Експериментално е доказано, че има противоглистно действие.

Приложение:
• при безапетитие, възпаление на стомаха, възпаление на черния дроб, анемия, диабет,
• външно се прилага при бавно заздравяващи рани.
• В българската народна медицина червеният кантарион се употребява при
• болести на черния дроб, жлъчката и далака,
• глисти,
• парализи,
• епилепсия,
• запек,
• туберкулоза,
• липса на апетит,
• маточни кръвоизливи,
• хемороиди,
• бяло течение,
• цироза на черния дроб,
• воднянка,
• захарен диабет,
• главоболие.
Настойка от билката в червено вино (1:10) се приема за апетит и при слабо зрение (по 1 с.л. след всяко ядене).

Начин на употреба:
От надземната част се приготвя запарка (1 чаена лъжичка от билката на 200 мл гореща вода), която се изпива на 3 пъти, 1/2 час преди ядене.
Може да се направи и извлек с вино, като 60 г билка се накисва в 1 л вино за 8 дни, след което се прецежда и се държи на хладно.
Пие се по една винена чаша преди ядене - при анемия и след тежко боледуване. Запарката от дрогата се прилага и външно за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад.
Понякога външно се прилага и счукана билка, смесена със зехтин.