Описание:
Бобът (или фасулът) произхожда от Южна Америка, но е култивиран из целия свят. Представлява едногодишно тревисто растение със силно разклонено неувивно стъбло.
Листата му са триделни, с широко яйцевидно заострени листчета, покрити с власинки.
Цветовете са бели или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка, флагче и крилца.
Плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели или друг цвят бъбрековидни семена.

Употребяема част:
Сухите бобови шушулки (без семената!), брани след пълното им узряване през юли-септември. Събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаволигав вкус.

Действие:
Бобовите шушулки понижават количеството на захарта в кръвта, действат пикочогонно и обезводняващо.

Приложение:
Прилагат се като допълнително средство при
• захарна болест (диабет)
и като лечебно средство при
• заболяване на пикочните пътища (със задръжка на урината),
• водни плеврити,
• хроничен ревматизъм,
• сърдечносъдови заболявания,
• възпаление на обвивката на сърцето (перикардит) и
• сърдечна недостатъчност, придружена с отоци,
• при повишено кръвно налягане в началния стадий,
• бъбречни възпаления,
• цистит,
• задръжка на течности,
• ишиас,
• подагра,
• отоци.
В българската народна медицина се употребява и външно: счукано на прах печено бобено семе - за посипване при различни екземи.

Начин на употреба:
З супени лъжици ситно нарязани бобови шушулки се варят 10 минути в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 чаша преди ядене 4 пъти дневно.